Прокуратурата на Република България (ПРБ) е изпратила становище до председателя на

Прокуратурата на Република България (ПРБ) е изпратила становище до ръководителя на Народното събрание и ръководителя на Комисията по правни въпроси в 45-ото Народно заседание по отношение на импортираните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) и Наказателно-процесуалния кодекс. Според Прокуратура на Република България предложенията за изменения в Закона за правосъдната власт и Наказателно-процесуален кодекс са прибързани, част от тях са несъстоятелни, а опонират на Конституцията. Закриването на профилираното правосъдие (съд, прокуратура и следствени органи) накърнява с изключение на статута на независимостта на магистратите, а и би уязвило съществено ползите на българската страна. Припомняме, откриването на специализираното правораздаване стана през 2010 година, а 10 години по-късно персонално един от основателите му някогашният функционер от ГЕРБ Цветан Цветанов изиска закриването им. От прокуратурата припомнят, че в претекстовете за желаните промени е пропуснат фактът, че Конституционният съд към този момент се е произнесъл по въпроса за разликите сред " профилираните " и " изключителните " структури и с решение от 15 ноември 2011 г е приел, че Специализираният углавен съд дава отговор на условията за постоянен съд, който да бъде самостоятелен и неутрален. Конституционен съд също по този начин се е произнесъл, че по смисъла на Конституцията профилираните съдилища са част от целокупната правосъдна система " и не са съдилища единствено от функционално становище. Твърденията в претекстовете на законопроекта за липса на резултати от действието на профилираните структури не са подкрепени с причини, се споделя в мнението. Няма позоваване на какъвто и да било разбор, който да почива на съответни данни за типа и размера каузи и резултатността по тях през целия интервал на съществуването им, в това число съпоставен с предишни интервали. Анализът на годишните отчети на Прокуратура на Република България и в частност на отчета на Специализираната прокуратура (СП) демонстрира, че с всяка последваща година резултатите на СП се подобряват не единствено като статистика, само че и като качество на работа. Тази прокуратура заема основно място в битката с проведената престъпност и се дефинира като най-ефективната конструкция за наказателно гонене против корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж. Постигнатото от Специализираната прокуратура, въпреки и съществуваща от къс интервал от време, е несъизмеримо с достиженията на териториалните прокуратури с обща подготвеност по посочените посоки, което потвърждава изгодата от специализацията и компетентността на национално равнище, написа в мнението, в което се показват и съответни каузи. Прокуратура на Република България припомня, че по каузи на Специализираната прокуратура е замразено имущество на стойност към 3 милиарда лв., което е " извънреден резултат освен в народен, само че и в европейски мащаб ". Освен това препоръчаните промени въобще не са съобразени с промените в Наказателно-процесуален кодекс, които разпореждат на Специализирания углавен съд разглеждането на делата от компетентността на Европейската прокуратура. Това би се отразило негативно на взаимоотношението с Европейската прокуратура. В мнението се показва и че тезата за закриването на профилираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза и е споделяна и поддържана обществено от редица обвинени и подсъдими по наказателни производства, следени точно от Специализираната прокуратура и обсъждани от Специализирания углавен съд. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от профилираните органи на правосъдната власт, защото закриването би било интервенция в работата им посредством политически механизми за въздействие, се показва в изпратеното до Народното събрание мнение. Прокуратурата показва и негативно мнение във връзка с предложенията за промени, засягащи организацията на работата в Прокуратура на Република България. Въвеждането на обвързване за всеки административен началник на териториална прокуратура годишно да внася в ПК на Висш съдебен съвет отчет по сходство на този, който годишно се внася от основния прокурор за използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи, е в несъгласие с единността на Прокуратура на Република България. Такива отчети на процедура се приготвят годишно от всяка териториална прокуратура. Приемането на законопроектите биха представлявали на страната в битката с корупцията, приет от европейските ни сътрудници, и биха засегнали правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно равнище. Прибързани промени, без нужното необятно разискване с всички способени органи и без съответни съществени промени в процесуалния ни закон, не биха могли да реализират какъвто и да било резултат, с изключение на негативен, се показва в мнението на Прокуратура на Република България. То бе изложено и в правната комисия, където на първо четене бяха признати законопроектите за промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс.